Физика на тъгата – Георги Господинов

Двете най-силни книги, които съм прочел тази година, са български. Чак ми е странно колко много ме радва това. Някакво неоформено усещане за лъх на претенциозност дълго време ме държеше настрана от Физика на тъгата (за втората книга може би друг път), но накрая го преодолях и сега съжалявам, че го е имало. Нищо, грешките учат.

Всъщност разбирам защо ми е лъхало на претенция. И тук както и в Естествен роман от същия автор в сърцевината на книгата е отказът от добре отработената форма. Даже цитатите в началото си го казват това: “Чистите жанрове не ме интересуват много. Романът не е ариец”, “Читателят е свободен да приеме тази книга като роман…” Continue reading

Advertisements