Физика на тъгата – Георги Господинов

Двете най-силни книги, които съм прочел тази година, са български. Чак ми е странно колко много ме радва това. Някакво неоформено усещане за лъх на претенциозност дълго време ме държеше настрана от Физика на тъгата (за втората книга може би друг път), но накрая го преодолях и сега съжалявам, че го е имало. Нищо, грешките учат.

Всъщност разбирам защо ми е лъхало на претенция. И тук както и в Естествен роман от същия автор в сърцевината на книгата е отказът от добре отработената форма. Даже цитатите в началото си го казват това: “Чистите жанрове не ме интересуват много. Романът не е ариец”, “Читателят е свободен да приеме тази книга като роман…” Continue reading

project Dostoevski – Радослав Парушев

project Dostoevski на Радослав Парушев си е умишлено хлъзгава книга, авторът се е постарал така да я напише. То не са лингвистични каламбури и постмодерни диверсии, изобщо, пипал е по такъв начин, че да се оттича смисълът на романа през сумати цепки и накрая я си разбрал къде се е събрал в гьол или пет гьола, я не, я не ти пука особено. Затова сме поканили (така де, поканил съм, ама така се казва по принцип) авторът сам да се изкаже по някои въпроси.

Критик: !

Автор: ?

К: ?!

А: Ти пък кой си? Continue reading

GRANTA България, бр. 1: “Бъдеще?”

Before the review itself, apologies to the non-Bulgarian speakers who might be reading the blog. Mybiochemicalsky is and will be written primarily in English, but the urge to write about Bulgarian literature as well is simply too strong. Hence this separate rubric, which I hope to have the energy and occasion to populate slowly.

Когато преди няколко месеца научих, че GRANTA, литературно списание-еталон на над 120 години, ще се сдобие и с българско издание, се зарадвах много. Още повече се зарадвах, като разбрах темата на първия брой – “Бъдеще?”. Даже обмислях да се пробвам със собствена проза, но не би, останах си с обмислянето. Българският пазар се нуждае отчаяно от качествена периодика. Дори само едно списание, излизащо два пъти в годината, е силна стъпка за литературната ни реалност, в която да си писател е почти като да тръгнеш да бориш мелници. От повече от месец дебютният брой на GRANTA България вече се намира по българските книжарници, а аз най-сетне успях да го прочета през последните няколко дни.

Най-общите ми впечатления са, че българската GRANTA тръгва добре, но можеше и още по-добре. Continue reading